Сравнителни Епидемиологични Характеристики на Коклюш в 10 страни от Централна и Източна Европа, 2000-2013 г.– публикация на доц. д-р. Атанас Мангъров (съавтор)

Сравнителни Епидемиологични Характеристики на Коклюш в 10 страни от Централна и Източна Европа, 2000-2013 г.– публикация на доц. д-р. Атанас Мангъров (съавтор)

Сравнителни Епидемиологични Характеристики на Коклюш в 10 страни от Централна и Източна Европа, 2000-2013 г.

Ulrich Heininger, Philippe André, Roman Chlibek, Zuzana Kristufkova, Kuulo Kutsar, Atanas Mangarov, Zsófia Mészner, Aneta Nitsch-Osuch, Vladimir Petrović, Roman Prymula, Vytautas Usonis, Dace Zavadska

 

Като съавтор доц. д-р. А. Мангъров участва в провеждането на епидемиологично проучване на годишната честота на коклюш регистриран от 2000 г. до 2013 г. в десет страни от Централна и Източна Европа, за да се установи дали увеличилите се случаи на коклюш в някои страни споделят общи основни причинители или дали са налице специфични особености във всяка страна.

Годишната честота на коклюш в страните-участнички е предоставена от съответните държавни институции и / или национални системи за наблюдение. Екипът проучи промените в процентите на коклюш заболеваемостта във всяка страна, за да изследва различията и / или сходствата между страните във връзка с наблюдаването на коклюш; определяне на примери за откриване и потвърждение на коклюш; често и брой на случаи на коклюш по години, като цяло и по възрастови групи; популация по години, като цяло и по възрастови групи; схема на имунизация срещу коклюш и покритие, и преминаване от ваксини срещу коклюш с цяла клетка (wP) към безклетъчни ваксини срещу коклюш (aP).

Налице е хетерогенност в отчетените годишни нива на заболеваемост и тенденции, наблюдавани в различните страни. Докладваните проценти на случаи на коклюш заболеваемост варират значително, като се започне от 0.01 до 96 на 100 000 население, с най-висок процент основно наблюдаван в Естония, а най-нисък в Унгария и Сърбия. Най-висок е процентът при бебета (<1 година) в България, Унгария, Латвия, Румъния и Сърбия, но не и в другите страни, където преобладава заболяемостта на по-големи деца, въпреки че наблюдението на възрастни може да бъде неподходящо.

Няма последователен модел, свързан с ефекта от преминаването от wP към aP ваксини върху отчетените проценти на коклюш заболеваемост. Хетерогенността в отчетените данни може да бъде свързана с редица фактори, включително характеристиките на системата за наблюдение или нейните възможности, различни определения на случаите, видове използвани тестове за потвърждение на коклюш, обществена осведоменост за заболяването, както и реалните различия в степента на заболяването, или комбинация от тези фактори.

Изследването подчертава необходимостта да се стандартизира откриването на коклюш и потвърждението му в програмите за надзор в Европа, допълнено с внимателно проектирани проучвания за нивото на серопозитивност с използването на същите протоколи и методологии.

Цялата публикация може да бъде намерена на следния линк:

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0155949

Доц. д-р. Атанас Мангъров,

Управител на “Лаборатория – Медицински решения” ООД

Член на Клъстер „Иновативни решения за здраве“

amangarov@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.